Парично облагодетелстване чрез ЗДОИ: някои важни уточнения

В своя публикация врачанската онлайн медия "Зов нюз" обръща внимание на проблем, който е отдавна известен на екипа ни: присъждат се адвокатски възнаграждения след дела по Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ в случаи, в които законът сякаш е бил използван с цел финансово облагодетелстване на искащия информация и на неговия съдебен представител.

От медията се свързаха с ръководителя на правния екип на ПДИ адв. Кашъмов по тази щекотлива тема. Публикуваме целия му коментар, с който той изяснява поредица от важни обстоятелства около лошата практика.

"Темата очевидно е сериозна. В последно време се появяват данни за подобна употреба на закона, която води до възможност адвокати да получават по линия на присъждане на разноски за изгубено дело суми от малки общини. В практиката съм констатирал случаи и на други адвокати, които ползват подобни практики.Бяхме алармирани за това и от “Националното сдружение на общините в България”.

Един от факторите, които способстват за подобни злоупотреби с права, е стартирането преди около 2 години на създадената с добри намерения чрез изменение и допълнение в ЗДОИ от 2015 г. “Платформа за достъп до информация”, която служи като средство за улеснение на гражданите да подават заявления за достъп до обществена информация. Чрез платформата заявления могат да бъдат подавани по доста улеснен начин, като същевременно бяха необходими време и опит за служителите, особено в по-малките администрации, да свикнат да работят с нея регулярно. Това необходимо технологично време за привикване на работа с платформата следва да бъде съобразено и с обективните обстоятелства – извънредната епидемична ситуация, свързана с Ковид-19 и обстоятелството, че в редица администрации служителите, които бездруго не достигат, работят на смени.  

Друго обстоятелство са постоянните в рамките на последните две десетилетия едностранчиви усилия на властите да бъде намалявана администрацията, без да бъде отчитано, че за да бъдат обслужвани добре гражданите, са необходими служители. Това естествено води до повишен риск от пропуски да бъде отговорено на заявленията за достъп до информация. Нарочно подчертавам този проблем, тъй като годишната статистика на подадените заявления показва, че те не са толкова голям брой. В рамките на последните 10 години съгласно официалните доклади за състоянието на администрацията броят на заявленията по ЗДОИ не расте. Докато в периода 2000 – 2010 г. има години с над 20 000 заявления годишно и дори повече, в периода 2010 – 2020 г. този брой често пъти е около 10 000. Това може да се обясни с развитието на интернет страниците на институциите и усилията на властите да публикуват повече информация онлайн. 

Следващ фактор, който в най-голяма степен подхранва такива негативни практики, е твърде формалистичното правило за “присъждане на разноските”, заложено в чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).В случаите на мълчаливи откази, които са винаги в противоречие със закона, присъждането на разноски, без да се изследва дали в действителност администрацията е била затруднена по обективни причини да отговори или е налице недоглеждане, води до естествен стремеж определени лица да се обогатяват. Друг е въпросът също така дали подаваните жалби не са “копи-пейст”, което свидетелства за липса на осъществена правна помощ от страна на адвокат. 

Нееднократно съм критикувал в публичното пространство този аритметичен и формалистичен начин за присъждане на разноски, който води често до непропорционално разместване на имущество и до затрудняване на достъпа до съд (тъй като те са несправедливи понякога и към жалбоподателите, които добросъвество са упражнили правото си на жалба).

Темата бе засегната частично и в Решението по делото  Национално движение “Екогласност” срещу България на Европейския съд по правата на човека, което влезе в сила съвсем скоро – на 15 март 2021 г. По това дело България бе осъдена поради прекомерно големи разноски, възложени върху неправителствената организация, само защото си е позволила да постави в съда въпроса за законосъобразността на продължаване на функционирането на реакторите на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ ”Козлодуй” след изтичането на определения им срок, без да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда.

Темата за изменението на “философията” относно присъждането на разноски в АПК е сериозна и гореща. Нека не се заблуждаваме, че проблемът са няколко десетки дела по ЗДОИ. Тук говорим за хиляди дела годишно, които вероятно се водят по стотиците закони и още повече подзаконови нормативни актове, засягащи или създаващи права за гражданите и юридическите лица. Всички те могат да бъдат използвани по подобен начин. Това изисква реформа в механизма на присъждане на разноски по делата. Специално бих искал да подчертая, че съществуват сили, които желаят да фокусират проблема не там, където той обективно стои, а върху ЗДОИ.

Тези сили и фактори вероятно се борят за по-малко прозрачност и отчетност на институциите и за ограничаване на правото на гражданите и журналистите на достъп до обществена информация. Това става в навечерието на получаването на огромни публични средства от Европейския съюз, които ще бъдат разходвани от публичните институции наред с парите на българския данъкоплатец. Затова идентифицирането на проблем не бива да се насочва в погрешна посока и да се пледира за промяна в ЗДОИ. Трябва да бъде пресечена възможността да се изкарват лесни пари от публичен източник чрез използване на недостатъчния капацитет на администрацията.

Решението на проблема обаче е в създаване на по-адекватен механизъм относно съдебните разноски и в укрепване и засилване на капацитета на институциите за осигуряване на прозрачност и работа по заявленията за достъп до информация.  Обратният подход – да отсечем правото на достъп до информация по метода на Сталин “Има човек – има проблем” е недемократичен и може единствено да отвори вратата за силите на мрака да управляват на тъмно."

_______________________________________

 

Проектът Форум „Достъп до информация“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции.