Министерство на правосъдието да публикува паметните бележки от срещите по Механизма за сътрудничество и проверка (CVM), реши съдът
Решението
Днес стана ясно, че с решение на Административен съд София-град (АССГ) от 03.02.2020 е спечелено делото на Доротея Дачкова от в. „Сега“ (с правното представителство на адв. Александър Кашъмов и адв. Кирил Терзийски от Програма Достъп до информация) срещу Министерството на правосъдието (МП). Делото беше за отказ да бъдат предоставени паметните бележки от срещите между представители на България и ЕК, свързани с докладите по Механизма за сътрудничество и проверка (CVM).
Търсената информация
През м. май 2019 г. Дачкова подава заявление до министъра на правосъдието с искане да ѝ бъдат предоставени „Паметните бележки от срещите, проведени от членове на Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор и неговите заместници, както и от всички други представители на съдебната власт, КОНПИ и КПКОНПИ, с представители на Европейската комисия в рамките на експертните мисии в България по Механизма за сътрудничество и проверка, проведени от 1 януари 2007 г. до 19 март 2018 г“.
Отказ за достъп до търсената информация
През юни 2019 г. директорът на Дирекция „Правни дейности“ отказва да предостави достъп с мотив, че исканата информация няма самостоятелно значение, тъй като отразява мнения, позиции и препоръки, изготвени от или за министерството във връзка с настоящи или предстоящи преговори. Поради това се твърди, че достъпът е ограничен по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ*. От друга страна е посочено, че информацията не представлява „обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ** в чист вид“. Това е така, защото осъществяваните в този период срещи на представители на мисиите на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка имат характер на затворени, т.е. срещи, които не се провеждат при открити врата.
Адв. Кашъмов припомня предисторията:
„Висшият съдебен съвет (ВСС) публикува миналата година една такава паметна бележка, за да се види, че Лозан Панов се е изразил критично за съдебната ни система, т.е. „непатриотично“, едва ли не предателски, според интерпретациите на публикувалите я медии. По този повод Доротея Дачкова поиска да получи всички такива паметни бележки, за да се видят в цялост дискусиите в рамките на целия процес, траял повече от 10 години. АССГ е приел, че срокът по чл.13 от ЗДОИ* е изтекъл по отношение на голяма част от документите. Отделно, не е била извършена (по отношение на останали паметните бележки) преценка на надделяващия обществен интерес от предоставянето на информацията, съгласно чл.13, ал.4 от ЗДОИ*, което е достатъчно основание за отмяна на решението за отказ.
Категоричното становище на съда, че ограничението, свързано със защитата на „работния“ (подготвителния) процес в рамките на администрацията, винаги подлежи на преценка за надделяващ обществен интерес, е от важно значение. По този начин на администрацията ще стане ясно, че прозрачността е присъща част от нейната работа и дори създадените в рамките на обичайния работен процес документи могат да бъдат предмет на достъп по ЗДОИ, с оглед принципа за откритост и отчетност.“
¯¯¯¯¯¯
*Чл. 13.
(1) Достъпът до служебна обществена информация е свободен.
(2) Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя:
1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации);
2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация.
(4) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.
**Чл. 2.
(1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.