Гражданските организации срещу предложени промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел

Шест организации от гражданския сектор в България излязоха с общо становище по повод внесените предложения за промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) от ПГ "Обединени патриоти" чрез Законопроект за изменение и допълнение на ЗЮЛНЦ, вх. № 054-01-60 от 1 юли 2020 г. 

Основните искания на законопроекта са:

1. Създаване на Регистър за финансираните от чужбина юридически лица с нестопанска цел към министерство на финансите - всички ЮЛНЦ в обществена полза декларират всяко финансиране над 1000 лв. в 7-дневен срок от получаването му, когато средствата са от чужда държава, чуждестранно юридическо или физическо лице, с изключение на средствата от Европейски съюз;
2. Правомощия на министъра на финансите да инициира финансова инспекция в ЮЛНЦ, налагане на имуществени санкции и прекратяване на ЮЛНЦ при неподаване на декларация при получено от чужбина финансиране;
3. Задължение за председателите и членовете на органите за управление на ЮЛНЦ ежегодно да декларират имуществото си пред КПКОНПИ, когато ЮЛНЦ получава финансиране от чужбина (с изключение на ЕС) без значение от размера на финансирането;
4. Отказ от ангажимента на държавата да осигури достъпно национално финансиране за инициативи на гражданските организации в обществена полза и ограничаване функциите на Съвета за развитие на гражданското общество.

Със становището можете да се запознаете тук. Неговите инициатори са: Български център за нестопанско право, Български дарителски форум, Български институт за правни инициативи, Български фонд за жените, Институт за пазарна икономика, Национална мрежа за децата, Сдружение Платфрома Агора, Форум гражданско участие, Фондация Програма Достъп до информация, Фондация Програмен и аналитичен център за европейско право. 

Становището подкрепя позицията, че тези предложени изменения в ЗЮЛНЦ:

1. Нарушават правото на сдружаване - а така и КРБ, правото на ЕС и редица международни актове, които го уреждат;
2. По дискриминативен начин предвиждат завишени изисквания за деклариране от ЮЛНЦ на информация за произход за средства от чужбина и лично имущество на членовете на органите на управление в ЮЛНЦ спрямо останалите частно-правни субекти (фимите);
3. По противоконституционен и необоснован начин се цели ограничаване пространството за гражданските организации в България.

Едновременно с това, новината за законопроекта стигна до европейските институции, а беше публикувано и становище от Анна Рурка, Президента на конференцията на НПО към Съвета на Европа.
 
Ето защо българските НПО-та, инициирали обединеното становище, подготвиха и писмо до представителите на европейските институции с призив да вземат позиция по повод внесените предложения за промени в ЗЮЛНЦ.

Писмото, достъпно тук на английски език, включва резюме на предложените изменения, какъв ще е ефектът от тях и искане към европейските институции да:

•направят ясно публично изказване относно важността на гражданското общество и на гражданските организации като част от него;
•призоват българското правителство да НЕ приемат предложените изменения в ЗЮЛНЦ и да защити пространството за гражданските организации в България, като се обяви против речта на омразата и всякакви други твърдения, които поставят под въпрос необходимостта от гражданските организации.

Внесеният от ВМРО законопроект съдържа силно ограничаващи дейността на гражданския сектор искания, и притеснително напомня за подобен законопроект, който стана повод Европейската комисия да осъди Унгария. Като е приела разпоредби, "които налагат задължения за регистриране, деклариране и оповестяване на някои категории организации на гражданското общество, получаващи пряко или непряко чуждестранна подкрепа над определен праг, и предвиждат възможност за налагане на санкции на организациите, които не спазват посочените задължения, Унгария е въвела дискриминационни и необосновани ограничения по отношение на чуждестранните дарения за организации на гражданското общество в нарушение на задълженията си по член 63 ДФЕС и по членове 7, 8 и 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз." Текста на решението на Съда на ЕС четете тук.

Наградите за Деня на правото да знам се случват в рамките на проект Форум „Достъп до информация“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.
Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции.