40 години без Георги Марков - ролята на ПДИ за разкриване на архивите за убийството му

Георги Марков | Снимка: БТА

На 7 септември 2020 г. се навършиха 40 години от убийството на Георги Марков. Журналистът Христо Христов припомня в сайта си desebg.com останалия в световната история случай на т.нар. "български чадър", както и за ролята на Програма Достъп до информация в разкриването на архивни документи около убийството на дисидента.

Осъждането на министъра на вътрешните работи и директора на разузнаването за криенето на архивите за убийството Георги Марков

В процеса на разследването си Христо Христов осъжда във Върховния административен съд (ВАС) тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов за отказ за достъп до документи по случая Марков в архив на МВР с помощта на адвоката Александър Кашъмов от фондация „Програма достъп до информация” (ПДИ).

През 2007 г. Христов осъжда във ВАС тогавашния директор на Националната разузнавателна служба, наследник на Първо главно управление (ПГУ), ген. Кирчо Киров за мълчалив отказ за достъп до най-важните документи за убийството на Георги Марков с помощта на адвокатите Александър Кашъмов и Кирил Терзийски от ПДИ. В резултат на делото Христов получава над 100 материали сред които и досието на агент „ПИКАДИЛИ” и кореспонденцията между ПГУ и КГБ по разработката срещу Марков „СКИТНИК”.


Припомняме двете ключови дела за достъп до информация по случая "Георги Марков", които Христо Христов спечели с подкрепата на ПДИ:

Христо Христов с/у Министерство на вътрешните работи

 І инстанция – а.д. № 1524/2003 г. ВАС V-то отд.
ІІ инстанция – а.д. № 8355/2003 г. ВАС Петчленен състав

Заявление:
С писмено заявление, адресирано до министъра на вътрешните работи, Христо Христов - журналист от в. “Дневник”, иска достъп до обществена информация, съхранявана в архива на Министерство на вътрешните работи (МВР). Г-н Христов иска да проучи и изследва литерните дела на радио “Би Би Си”, “Дойче Веле” и “Свободна Европа” в периода 1970-1978 г., през който убитият в Лондон български писател Георги Марков е работил и сътрудничил на трите западни радиостанции.

Отказ:
В законоустановения срок не е получен отговор от министъра.

Жалба:
Мълчаливият отказ е обжалван с аргумента, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като исканата информация е обществена, както и че неспазването на изискването за писмена форма на отказа е съществено нарушение на процесуалните правила.

След получаване на жалбата министърът не изпраща същата заедно с цялата преписка на съда, а изпраща на заявителя писмено решение за отказ с аргумента, че след извършена проверка е установено, че в архива на МВР не се съхранява информация по посочена от заявителя тема.

Жалбоподателят изпраща молба до съда с копие от жалбата си и съдът служебно изисква преписката от МВР.

Развитие пред І инстанция:
На заседанието по делото представителят на жалбоподателя моли съда делото да продължи при условията на чл. 14 от ЗАП, като съдът се произнесе както по мълчаливия отказ на министъра, така и по последвалия го изричен такъв. Аргументите на защитата са, че министърът не е спазил подписаната от него Инструкция на реда за достъп до информация, съдържаща се в документите от архивните фондове на МВР рег. номер I-113/24.06.2002 г., даваща право на достъп на всеки за извършване на изследователска и публицистична дейност. Следвало е министърът да предостави поискания достъп до литерните дела на трите радиостанции, за да може жалбоподателят да направи своето проучване и сам да прецени доколко в тях се съдържа или не интересуващата го информация.

Решение:
С Решение № 7476 от 16.07.2003 г. ВАС ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА като неоснователна. В мотивите си съдът приема, че на практика жалбоподателят иска неконтролируем достъп до архива на МВР, а нито Законът за достъп до информация (ЗДОИ), нито Инструкцията предвиждат такава форма на достъп до информация.

Касационна жалба:
С подкрепата на ПДИ решението на тричленния състав на ВАС е обжалвано от г-н Христов. Аргументите са, че съдът неправилно е установил обстоятелствата по делото, както и че е нарушил материалния закон, тъй като чл. 26 от ЗДОИ изрично е предвидил прегледа на информацията на място като една от формите на достъп.

Развитие пред ІІ инстанция:
Делото е разгледано в едно съдебно заседание и обявено за решаване. 

Решение:
С Решение № 4046 от 04.05.2004 г. Петчленен състав на ВАС ОТМЕНЯ решението на първата инстанция, с което е отхвърлена жалбата на Христо Христов, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен мълчаливия отказ на министъра на вътрешните работи и последвалия изричен отказ, обективиран в писмо от 04.12.2002 г., за достъп на Христо Христов от гр. София до обществена информация в архивните фондове на МВР за проучване на литерните дела на радио “Свободна Европа”, радио “Дойче Веле” и радио “Би Би Си” за периода 1970 - 1978 г. по тема “Дейността на Георги Марков в чуждестранните радиостанции, проследявана от Държавна сигурност”, като го ЗАДЪЛЖАВА да му предостави достъп до архивните фондове на МВР по исканата обществена информация.

В решението си съдът констатира, че заявлението на г-н Христов е в съответствие с изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗДОИ и чл. 7, ал. 1 от Инструкция № І-113/24.06.2002 г. на министъра на вътрешните работи за реда за достъп до информация, съдържаща се в документите от архивните фондове на МВР и съдържа всички изискуеми реквизити, в това число и достатъчно описание на исканата информация, темата и целта на журналистическото изследване. В тази връзка съдът приема, че от доказателствата по делото е видно, че исканата документация съществува в МВР и журналистът вече е чел там документи на бившата Държавна сигурност по темата. Дори да не е налична част от поисканата документация, съгласно ЗДОИ МВР е било длъжно да укаже на заявителя къде се намира тя. (Прецедент е категоричността на съда да задължи административния орган безусловно да предостави искания достъп до обществена информация.)

Решението е окончателно.


Христо Христов  (в. “Дневник”) срещу Националната разузнавателна служба

 І инстанция – а.д. № 687/2005 г., на СГС, АО, ІІІ-г състав 
 І инстанция – а.д. № С 31/2005 г., на СГС, АО, ІІІ-г състав
ІІ инстанция – а.д. № 3С-321/2006 г. на ВАС, Пето отделение

Заявление:
В края на 2004 г.  журналистът от в. “Дневник” Христо Христов подава заявление до директора на Националната разузнавателна служба (НРС). Със заявлението си той иска достъп до материали от архива на ПГУ на бившата Държавна сигурност (ДС) от периода 1971-1979 г. Информацията му е необходима за включването на конкретни факти в документална книга за убийството на писателя Георги Марков през 1978 г. в Лондон, върху която журналистът работи.

Отказ:
В законоустановения 14-дневен срок не е получен отговор на заявлението.

Жалба:
Мълчаливият отказ е обжалван пред Софийски градски съд (СГС). Освен доводите за незаконосъобразност на отказа, в жалбата е посочено, че журналистът вече е проучвал архивите на Министерство на вътрешните работи (МВР), Министерство на външните работи (МВнР), Държавния архивен фонд и Върховния касационен съд. Също така, Христов многократно е публикувал информация по темата и без съмнение въпросът е от висок обществен интерес, поради което следва да се осигури достъп до поисканата информация.

Развитие пред І инстанция: 
На първото заседание (закрито) по делото журналистът представя редица доказателства в подкрепа на твърдението си, че вече е проучвал материали по темата в архивите на други институции. Съдът отлага делото, с оглед възможността ответната страна да се запознае с представените доказателства, както и да представи свои.

На второто съдебно заседание (закрито) по делото представителят на ответника твърди, че не знае дали поисканата информация съществува в Националната разузнавателна служба, тъй като същата не можело да бъде намерена сред документите, съхранявани от НРС. В същото време твърди, че  поисканата информация е маркирана с гриф за сигурност като държавна тайна. Адвокатът на жалбоподателя изтъква, че според трайната практика на Върховния административен съд, голословното и неподкрепено с конкретни доказателства  твърдение, че определен документ не може да бъде открит, не е достатъчно да обоснове отказ за достъп до информация. В тези случаи съответният административен орган следва да ангажира доказателства, че търсеният документ е унищожен с решение на експертна комисия; респ. че е архивиран, като се посочат данни, позволяващи издирване на местонахождението му, или че е изгубен и е съставен съответният констативен протокол, удостоверяващ този факт. Представени са и писмени бележки, в които се навеждат доводи за незаконосъобразност на твърдението, че поисканата информация представлява държавна тайна.

Делото е обявено за решаване.

Решение І инстанция:
С Решение от 14 март 2006 г. състав на СГС отменя като незаконосъобразен мълчаливия отказ на директора на НРС за предоставяне на исканата информация и задължава директора на НРС да предостави достъп до поисканата информация, след провеждане на задължителна процедура по декласификация на информацията по реда на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ, за което намира основание в разпоредбата на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗКИ. Действително НРС, по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗЗКИ, представлява “служба за сигурност”, но формулирайки това понятие, законът не изключва качеството му на държавен орган, визиран в чл. 3 от ЗДОИ, за когото да липсва качеството на задължен субект по този закон.

Във връзка с изложените в съдебното производство доводи на процесуалните представители на НРС - защо считат, че не следва да бъде предоставен достъп до исканата информация, поради класифицирането й като държавна тайна, съдът отбелязва следното:

Видно от представените по делото доказателства, на първа страница на всеки от поисканите документи има гриф “Строго секретно” с дати на засекретяване в периода 1971 – 1979 г..  С разпоредбата на чл. 41, ал. 4 от ЗДОИ на съда е предоставено право на контрол върху маркирането с гриф за сигурност. Приложението на тази разпоредба е затруднено, тъй като органът, извършил съответното класифициране, не съществува в правния мир. Документите са издавани от подразделения на бившата ДС, които не попадат сред изброените в пар. 1, т. 1 от ЗЗКИ “служби за сигурност”. Материалите са изготвени и класифицирани като защитена информация преди влизане в сила на ЗЗКИ, поради което в случая следва да намери приложение разпоредбата на пар. 9, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗЗКИ, съгласно която изготвените до влизане в сила на закона документи, обозначени със степени на секретност “строго секретно”, се считат за обозначени с ниво на класификация за сигурност съответно “секретно”, като сроковете се изчисляват съгласно чл. 34, ал. 1 и се броят от датата на създаването им. Следователно по отношение на всички изискани документи по заявлението за периода 1971-1979 г. следва да бъде извършена преценка за наличието на изтекъл срок на защита по ЗЗКИ - за тези, които са обозначени с гриф “строго секретно от особена важност”, е 30 г., а за “строго секретно” - 15 г. 

Съдът установява, че по делото не са представени доказателства административният орган да е изпълнил разпоредбата на пар. 9, ал. 2 от ПЗР на ЗЗКИ, който предвижда задължение в срок до 1 г. от влизането в сила на ЗЗКИ ръководителите на съответните единици да приведат материалите и документите, съдържащи класифицирана информация, в съответствие с изискванията на закона и нормативните актове по прилагането му. В този смисъл разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗЗКИ визира, че след изтичане на посочените по-горе срокове за защита, нивото на класификация се премахва и достъпът до нея се осъществява по реда на ЗДОИ, а чл. 33, ал. 2 от ЗЗКИ предвижда в срок от една година след изтичане на срока за защита същата да се предостави на Държавния архивен фонд. 

Ето защо, според магистратите постановеният мълчалив отказ на директора на НРС за предоставяне на достъп до обществена информация следва да бъде отменен като незаконосъобразен и на основание чл. 41 от ЗДОИ органът да се задължи да предостави исканата обществена информация след като изпълни указаната от съда процедура по декласификация.

Касационна жалба:
Решението на СГС е обжалвано от директора на НРС пред ВАС.

Развитие пред ІІ инстанция:
През м. февруари 2007 г. делото е разгледано в закрито съдебно заседание и е обявено за решаване.

Решение ІІ инстанция:
С Решение от 11 юни 2007 г. състав на ВАС, Пето отделение, оставя в сила решението на СГС. С решението си магистратите отхвърлят аргументите на НРС, изложени в касационната й жалба. Съдът приема, че със ЗДОИ законодателят не е изключил НРС от кръга на институциите, задължени да предоставят информация на гражданите. Правото на информация подлежи на ограничаване, когато исканата информация е класифицирана. Дори в някои от тези случаи обаче гражданите пак имат право да получат поисканата информация. Такъв е случаят по чл. 34, ал. 3 от ЗЗКИ, когато срокът за защита на информацията е изтекъл и следва да се премахне нивото на класификация. Според магистратите СГС правилно е поставил въпроса защо при тези обстоятелства информацията не е предоставена на Държавния архивен фонд, съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗЗКИ. Отхвърлен е и аргументът на НРС, че информацията не е обществена, защото се засягат чуждестранни лица. Според съдебния състав исканата информация е обществена, защото от нея заявителят може да си състави мнение за дейността на службата за сигурност през периода на социализма. В решението се добавя, че не заявителят трябва да доказва, че институцията съхранява поисканата информация - поради което е неоснователен аргументът на НРС, че не е доказано службата да притежава документите. Напротив, институцията най-добре знае какво, в какъв обем и в какъв вид съхранява и е длъжна да отрази тези обстоятелства в писмения си отговор по ЗДОИ.

Решението е окончателно.