Становища: 2020 г.
Становище на БЦНП: ЮЛНЦ да отпаднат като задължени лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари
09.12.2020 г.
ПДИ се присъедини към становището на Български център за нестопанско право (БЦНП) с призива Юридическите лица с нестопанска цел да отпаднат като задължени лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Освен това искане, БЦНП предлагат в своето становище до институциите и следното:
- отпадане на задължението за ежегодно провеждане на обучения на служителите на ЮЛНЦ по реда на чл. 101, ал. 11 от ЗМИП, съответно приемането на планове за тези обучения;
- отпадане на изискването за писмено уведомяване на ДАНС относно това кое е отговорното лице в организацията за контрола и спазването на вътрешните правила по реда на чл. 107, ал. 6 от ЗМИП, тъй като това изискване е необосновано от административна гледна точка;
- въвеждане на дефиниция за „годишен оборот“ в ЗМИП по отношение на изискването на чл. 98, ал. 4 от закона, за да е ясно и да няма различно тълкуване на термина по смисъла на ЗМИП.
FileОсвен това искане, БЦНП предлагат в своето становище до институциите и следното:
- отпадане на задължението за ежегодно провеждане на обучения на служителите на ЮЛНЦ по реда на чл. 101, ал. 11 от ЗМИП, съответно приемането на планове за тези обучения;
- отпадане на изискването за писмено уведомяване на ДАНС относно това кое е отговорното лице в организацията за контрола и спазването на вътрешните правила по реда на чл. 107, ал. 6 от ЗМИП, тъй като това изискване е необосновано от административна гледна точка;
- въвеждане на дефиниция за „годишен оборот“ в ЗМИП по отношение на изискването на чл. 98, ал. 4 от закона, за да е ясно и да няма различно тълкуване на термина по смисъла на ЗМИП.
Общо становище към ЕК и държавите членки на ЕС относно директивата за отворени данни и прозрачността в собствеността на предприятията
09.12.2020 г.
На Международния ден за борба с корупцията 9 декември, Access Info Europe заедно с още над 100 неправителствени организации, посветени на прозрачността, отворените данни и борбата с корупцията, както и разследващи журналисти от цяла Европа, изпратиха общо писмо до Европейската комисия (ЕК). С него те призоваха ЕК и националните правителства да гарантират, че фирмените регистри, включително данните за собствеността и корпоративната структура, са свободно достъпни и публикувани в отворен формат.
ПДИ се присъедини към отвореното писмо до Тиери Бретон, комисар по вътрешния пазар, и Вера Юрова, заместник-председател на ЕК с ресор ценности и прозрачност. С него организациите реагират на опасността от ограничаване на достъпа до данни от фирмените регистри само до основни данни, без имената на собствениците, в момент, когато ЕС решава относно подробностите по прилагането на Директивата за отворените данни от 2019 г.
Подписалите писмото призовават следната информация за собствеността и структурата на компаниите да бъде абсолютният минимум, който да бъде оповестяван публично съгласно Директивата за отворените данни:
- Име на собственика на компанията;
- Месец и година на раждане;
- Националност;
- Идентификатор на собственика;
- Имена на акционери;
- Държава на пребиваване на акционери/собственици;
- Статус на несъстоятелност на дружеството;
- Всички актуализации на подадената информация, включително датата на последната актуализация.
FileПДИ се присъедини към отвореното писмо до Тиери Бретон, комисар по вътрешния пазар, и Вера Юрова, заместник-председател на ЕК с ресор ценности и прозрачност. С него организациите реагират на опасността от ограничаване на достъпа до данни от фирмените регистри само до основни данни, без имената на собствениците, в момент, когато ЕС решава относно подробностите по прилагането на Директивата за отворените данни от 2019 г.
Подписалите писмото призовават следната информация за собствеността и структурата на компаниите да бъде абсолютният минимум, който да бъде оповестяван публично съгласно Директивата за отворените данни:
- Име на собственика на компанията;
- Месец и година на раждане;
- Националност;
- Идентификатор на собственика;
- Имена на акционери;
- Държава на пребиваване на акционери/собственици;
- Статус на несъстоятелност на дружеството;
- Всички актуализации на подадената информация, включително датата на последната актуализация.
Общо становище по случай Международния ден на правото да знам, инициирано от Транспаренси Интернешънъл, срещу ограничаването на свободата на информацията в условията на пандемия заради Ковид-19
28.09.2020 г.
За Международния ден на правото да знам на 28 септември Transparency International, заедно с Access Info Europe, Article 19 и Centre for Law and Democracy, подготвиха съвместно становище, призоваващо правителствата по света да гарантират, че пандемията COVID-19 няма да се превърне в претекст за ограничаване на правото на достъп до информация.
Кризата с коронавируса показа ясно как достъпът до информация е от съществено значение за:
- поддържане на доверието, необходимо за успешното справяне с пандемията;
- предотвратяване на корупцията в отговор на кризата;
- принуждаване на правителствата да отчитат своите действия;
- позволяване на гражданите да продължат да участват в демократични процеси.
Призоваваме правителствата да възстановят достъпа до информация до нивата преди пандемията и дори да ги надхвърлят.
FileКризата с коронавируса показа ясно как достъпът до информация е от съществено значение за:
- поддържане на доверието, необходимо за успешното справяне с пандемията;
- предотвратяване на корупцията в отговор на кризата;
- принуждаване на правителствата да отчитат своите действия;
- позволяване на гражданите да продължат да участват в демократични процеси.
Призоваваме правителствата да възстановят достъпа до информация до нивата преди пандемията и дори да ги надхвърлят.
Правозащитни НПО искат изслушване в ЕП заради системно погазване на върховенството на правото в България
30.07.2020 г.
Представители на осем адвокатски и експертни организации изпратиха писмо до Комисията по Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент с искане да бъдат изслушани. Причината е, че в България текат процеси на потъпкване на основни права и свободи и на основни принципи на Съюза, които се коренят в систематното незачитане на върховенството на правото от страна на българската прокуратура.
PDF
Общо становище против предложения за промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ)
14.07.2020 г.
Шест организации от гражданския сектор в България излязоха с общо становище по повод внесените предложения за промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) от ПГ "Обединени патриоти" чрез Законопроект за изменение и допълнение на ЗЮЛНЦ, вх. № 054-01-60 от 1 юли 2020 г.
Със становището можете да се запознаете тук. Неговите инициатори са: Български център за нестопанско право, Български дарителски форум, Български институт за правни инициативи, Български фонд за жените, Институт за пазарна икономика, Национална мрежа за децата, Сдружение Платфрома Агора, Форум гражданско участие, Фондация Програма Достъп до информация, Фондация Програмен и аналитичен център за европейско право.
Становището подкрепя позицията, че тези предложени изменения в ЗЮЛНЦ:
1. Нарушават правото на сдружаване - а така и КРБ, правото на ЕС и редица международни актове, които го уреждат;
2. По дискриминативен начин предвиждат завишени изисквания за деклариране от ЮЛНЦ на информация за произход за средства от чужбина и лично имущество на членовете на органите на управление в ЮЛНЦ спрямо останалите частно-правни субекти (фимите);
3. По противоконституционен и необоснован начин се цели ограничаване пространството за гражданските организации в България.
Предложение: Да не се приемат внесените чрез ЗИД на ЗЮЛНЦ промени.
FileСъс становището можете да се запознаете тук. Неговите инициатори са: Български център за нестопанско право, Български дарителски форум, Български институт за правни инициативи, Български фонд за жените, Институт за пазарна икономика, Национална мрежа за децата, Сдружение Платфрома Агора, Форум гражданско участие, Фондация Програма Достъп до информация, Фондация Програмен и аналитичен център за европейско право.
Становището подкрепя позицията, че тези предложени изменения в ЗЮЛНЦ:
1. Нарушават правото на сдружаване - а така и КРБ, правото на ЕС и редица международни актове, които го уреждат;
2. По дискриминативен начин предвиждат завишени изисквания за деклариране от ЮЛНЦ на информация за произход за средства от чужбина и лично имущество на членовете на органите на управление в ЮЛНЦ спрямо останалите частно-правни субекти (фимите);
3. По противоконституционен и необоснован начин се цели ограничаване пространството за гражданските организации в България.
Предложение: Да не се приемат внесените чрез ЗИД на ЗЮЛНЦ промени.
Писмо до европейските институции срещу планираните промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ)
13.07.2020 г.
Българските НПО-та, инициирали общото становище по повод направените предложения за промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) от ПГ "Обединени патриоти" чрез Законопроект за изменение и допълнение на ЗЮЛНЦ, вх. № 054-01-60 от 1 юли 2020 г., подготвиха писмо до представителите на европейските институции с призив да вземат позиция по повод внесения законопроект.
Писмото е достъпно тук на английски език и включва резюме на предложените изменения, какъв ще е ефектът от тях и искане към европейските институции да:
• направят ясно публично изказване относно важността на гражданското общество и на гражданските организации като част от него;
• призоват българското правителство да НЕ приемат предложените изменения в ЗЮЛНЦ и да защити пространството за гражданските организации в България, като се обяви против речта на омразата и всякакви други твърдения, които поставят под въпрос необходимостта от гражданските организации.
FileПисмото е достъпно тук на английски език и включва резюме на предложените изменения, какъв ще е ефектът от тях и искане към европейските институции да:
• направят ясно публично изказване относно важността на гражданското общество и на гражданските организации като част от него;
• призоват българското правителство да НЕ приемат предложените изменения в ЗЮЛНЦ и да защити пространството за гражданските организации в България, като се обяви против речта на омразата и всякакви други твърдения, които поставят под въпрос необходимостта от гражданските организации.
Становище относно проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, с § 5 от който е предложено изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация
22.04.2020 г.
На 22 април 2020 г. Програма Достъп до Информация внесе становище по законопроект със сигнатура 054-01-19/05.03.2020 г.: Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, с § 5 от който е предложено изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Становището, както и списък с подкрепилите го неправителствени организации и граждани, бе изпратено до председателя на 44-то Народно събрание и до председателя на Комисията по бюджет и финанси.
PDF
Писмо до европейските институции в подкрепа на гражданските организации в България
16.01.2020 г.
През последните няколко години гражданските организации в България са обект на атаки, подобни на тези в други страни от Централна и Източна Европа: кампании, очернящи образа на конкретни или групи граждански организации, засилена анти-европейска пропаганда, целенасочена дезинформация по въпроси и теми, свързани с човешки права и ролята на гражданските организации за тяхната защита.
62 граждански организации подписаха писмо, адресирано до представители на Европейската комисията и призоваващо ги да изразят позиция по повод нарастващите атаки срещу гражданските организации в България, като:
- направят ясно публично изказване относно важността на гражданското общество и на гражданските организации като част от него;
- призоват българското правителство да защити пространството за гражданско участие и да се обяви против речта на омразата и всякакви други твърдения, които поставят под въпрос необходимостта от гражданските организации;
- се срещнат с български граждански организации в Брюксел, за да се дискутират рисковете пред гражданските организации в България, които поставят в риск, всъщност, основни европейски ценности и принципи.
С писмото можете да се запознаете тук.
Същевременно, Генералният адвокат по делото на Европейската комисията срещу Унгария, във връзка с приетия от страната през 2017 г. закон, задължаващ гражданските организации, които получават финансиране от чужбина да се вписват в нарочен регистър и да се представят като получаващи финансова подкрепа от чужбина, публикува заключението си по делото. По същество, в заключението се констатира, че унгарският закон противоречи на правото на ЕС, като противоречието се разглежда съвпкупно - на Договора за функционира на ЕС (по отношение на свободното движение на капитали) и на основни човешки права от Хартата на основните права на ЕС (сред които и свободата на сдружаване).
Тук можете да се запознаете със заключението на Генералния адвокат. Предстои Съдът на ЕС да вземе окончателно решение по делото.
62 граждански организации подписаха писмо, адресирано до представители на Европейската комисията и призоваващо ги да изразят позиция по повод нарастващите атаки срещу гражданските организации в България, като:
- направят ясно публично изказване относно важността на гражданското общество и на гражданските организации като част от него;
- призоват българското правителство да защити пространството за гражданско участие и да се обяви против речта на омразата и всякакви други твърдения, които поставят под въпрос необходимостта от гражданските организации;
- се срещнат с български граждански организации в Брюксел, за да се дискутират рисковете пред гражданските организации в България, които поставят в риск, всъщност, основни европейски ценности и принципи.
С писмото можете да се запознаете тук.
Същевременно, Генералният адвокат по делото на Европейската комисията срещу Унгария, във връзка с приетия от страната през 2017 г. закон, задължаващ гражданските организации, които получават финансиране от чужбина да се вписват в нарочен регистър и да се представят като получаващи финансова подкрепа от чужбина, публикува заключението си по делото. По същество, в заключението се констатира, че унгарският закон противоречи на правото на ЕС, като противоречието се разглежда съвпкупно - на Договора за функционира на ЕС (по отношение на свободното движение на капитали) и на основни човешки права от Хартата на основните права на ЕС (сред които и свободата на сдружаване).
Тук можете да се запознаете със заключението на Генералния адвокат. Предстои Съдът на ЕС да вземе окончателно решение по делото.